15.11.19, София
°|° C

Сем. Букови - Fagaceae

Цер - Quercus cerris L.

Цер - Quercus cerris L.
Церът е листопаден дъб с височина до 35 м и диаметър над 1 м. Короната му е мощна, с криви дебели странични клони. Кората е дебела, сиво-черна, дълбоко надлъжно напукана, с червен цвят отвътре и в пукнатините. Младите клонки са ръбести, пепелявосиви или кафябомаслиненозелени, покрити със сиворъждиви власинки, а пъпките са дребни, също окосмени и в основата си заобиколени с трайни и дълги шиловидни прилистници.
Листата са силно вариращи по форма, големина и нарязване. Обикновено са продълговатояйцевидни, а основата им е врязана или закръглена. По перваза са надялани до разделени, като дяловете са тъпо заострени. Отгоре са тъмнозелени, кожести, грапави, а отдолу - гъсто окосмени. Дълги са 5 - 14 см и широки до 8 см, а листната дръжка е до 2,5 см.
Мъжките реси са сиво-жълти, редкоцветни, увиснали, дълги до 8 см, а женските цветове се развиват единично или на групи по 2 - 5 на обща къса дръжка или приседнали. Жълъдите са продълговатояйцевидни, едри (дълги 3-4 см и с диаметър до 2 см) c npaвo отрязан връх или леко вдлъбнати, с меденочервен цвят и слабо изразени надлъжни бразди. Куполата е едра, покрита с многобройни, шиловидни и извити назад, дълги до 1 см люспи. Тя обхваща две трети от дължината на жълъда. Плодът узрява за две години.
Плодоносенето започва към 30 - 40-годишна възраст. Плодоноси почти ежегодно. В сравнение с предходните дъбове е по-бързорастящ. Най-голям е прирастът от 10 до 80 години, а след 160-ата година растежът му силно намалява. Живее до 200 години. Размножава се също чрез семена и пънови издънки.
Дървесината на цера е без оцветено ядро, а понякога се наблюдава лъжливо тъмнокафяво ядро. Характерно за нея е, че издава неприятна миризма. Тя е червеникава, тежка, нетрайна на открито, но много трайна във вода и във влажна почва.
Церът е разпространен в Средна и Южна Европа, Мала Азия, Сирия и Кавказ. У нас е широко разпространен и взема най-голямо участие в образуването на дъбовите насаждения. Среща се почти из цялата страна, по-често в смесени широколистни насаждения с ксеротермични видове и по-рядко в чисти насаждения, като се изкачва до 1200 м н.в.
Светлолюбив и топлолюбив вид е. Страда от късните пролетни и ранните есенни студове, а от ниските зимни температури по стъблото му се образуват мразобойни. Силно сухоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита по-дълбоките и плодородни почви. Вирее сравнително добре върху силикатни и варовити терени.
Стопанското значение на цера е по-малко, отколкото на останалите дъбове поради описаните недостатъци на дървесината. Тя обаче се цени във водното строителство, за производство на минни подпори и траверси (след импрегниране). Церът е източник на танини (особено куполите), а от кората му се добива кафява боя за вълнени платове. Листата и жълъдите са добър фураж за животните.
Екологичните изисквания на вида показват, че с успех може да се използува за залесяване на сухи, бедни и топли месторастения.
 

новини

От 9 май започва прием на заявления за преструктуриране и конверсия на лозя
21.04.17

    Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по...

Изплатени са 17,5 млн. лв. за агроекология и биоземеделие
13.04.17

     Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 17,5 млн. лв. по биологичните мерки 10 и 11....