15.11.19, София
°|° C

Сем. Букови - Fagaceae

Обикновен (летен) дъб - Quercus robur L.

Обикновен (летен) дъб - Quercus robur L.
Обикновеният дъб е листопадно дърво, което на височина стига до 50 м и е с диаметър до 2 м. Короната му е неправилна, широко разперена, гъста. При свободно растящите дървета стъблото е късо и конусовидно, а при дърветата в насаждение е цилиндрично и очистено от клоните на голяма височина. Кората отначало е гладка, тънка, зеленикавосива, лъскава, а по-късно придобива тъмнокафяв до черен цвят и се напуква дълбоко надлъжно и напречно. Младите клонки са голи, маслиненозелени или червено-кафяви, леко ръбести, а пъпките са яйцевидни, светлокафяви, разположени последователно. Под пъпката на върха се образуват подвръхни пъпки, които са разположени в основата й под формата на прешлен.
Листата са прости, обратнояйцевидни, пересто надялани с 4 - 7 чифта тъпи целокрайни или рядко назъбени дялове, на върха са тъпи или врязани, в основата с ясно изразени ушички, рядко клиновидни. Те са едри (дълги 8 - 15 см и широки 3 - 10 см), а по пъновите издънки се срещат листа с дължина до 30 см, приседнали са или са разположени на къси голи дръжки - 0,5 - 1,0 см. Младите листа са окосмени, но по-късно са голи, твърди, отгоре - тъмнозелени, а отдолу - жълто-зелени.
Цветовете са еднополови, развиващи се еднодомно. Мъжките са събрани в зеленикавожълти увиснали реси, разположени на групи в горната част на миналогодишните клонки. Женските са разположени поединично или по 2 - 7, приседнали на обща дълга, гола или слабо окосмена дръжка върху най-младите леторасли. Цъфти през май, едновременно с разлистването.
Плодът е орех (жълъд) с продълговатояйцевидна форма, на върха заострен, светлокафяв, дълъг до 5 см и широк до 2 см. Върху неузрелите жълъди се наблюдават по-светли надлъжни черти, които по-късно изчезват, но при намокряне отново се появяват. Жълъдът е поместен в чашковидна купола, покрита със сиво-кафяви триъгълнозаострени люспи, керемидообразно наредени. Жълъдите са разположени поединично или по няколко (1 - 7) на обща дълга дръжка. Узряват през септември-октомври.
Плодоносенето на този вид започва късно: при свободно растящите дървета - към 20 - 30-годишна възраст почти ежегодно, а в насаждение - към 50 - 60 - 80-годишна възраст и се повтаря през 1-7 години в зависимост от условията на месторастене. Кълняемостта на плодовете е 60 - 70 % и се запазва за 6 месеца. Този вид отначало расте бавно. Установено е, че при благоприятни условия и наличие на подгон към 10- годишна възраст прирастът на височина се увеличава и достига размер 1 - 1.5 м за година.
Кореновата система на вида е мощно развита. Още през първата година стига дълбочина до 1 м, а по-късно и до 10 м.
Дървесината е кръговопореста, ядрова. Тя е със светложълта тясна беловина и широко тъмнокафяво ядро. Годишните пръстени са широки, добре очертани, а сърцевинните лъчи се наблюдават при всички прерези. Благодарение на ценните си технически качества дървесината на обикновения дъб заема първо място от широколистните ни видове. Тя е постна, твърда, еластична, тежка, много здрава и трайна на открито и във вода.
Ареалът на дъба обхваща почти цяла Европа, Мала Азия, Северозападна Африка и Кавказ. У нас е разпространен почти из цялата страна - среща се най-често в предпланините и по- рядко в планините - като се изкачва до 1000 м н.в. Най-подходящи за неговото развитие са крайречните дълбоки и плодородни почви. Среща се в равнините, долините и на някои заливаеми места край Дунав и в лонгозните гори. Поради превръщането на заеманите от него площи в земеделски рядко се срещат чисти насаждения, които в повечето случаи са от издънков произход и с влошено състояние. Пръснат е единично, на групи или образува смесени насаждения с другите дъбове, полския ясен, обикновения явор, полския и белия бряст, липата и др., а като подлес участват леската, чашкодряните, глогът, смрадликата и др.
Обикновеният дъб е светлолюбив вид. По отношение на светлината се нарежда на четвърто място след брезата, лиственицата и белия бор. Понася само странично засенчване, поради което се казва, че дъбът обича да расте в „шуба с открита глава". Дъбът е топлолюбив. От ниските зимни температури страда и се получават мразобойни, а късните пролетни студове повреждат листата, младите клонки и цветовете. Към почвените условия е взискателен. Предпочита свежи, дълбоки, богати с хранителни вещества черноземни и алувиални почви, но се среща и на по-сухи, каменисти и варовити почви, където размерите му са незначителни и е недълговечен. Изкачва се до 900 - 1000 м н.в.
Поради силно изразения полиморфизъм при обикновения дъб са описани много подвидове, вариететни и форми. Най-често срещащи се у нас са двете форми: рано разлистваща се (Q.r.f.praecox) и късно разлистваща се (Q.r.f.tardiflora). Първата се наблюдава на сухи месторастения, а втората - на влажни месторастения.
Обикновеният дъб е един от основните лесообразуватели в долната лесорастителна зона. Нарежда се на първо място сред широколистните ни видове благодарение на ценната си дървесина, която намира приложение в строителството, в корабо- и вагоностроенето, в мебелното производство, в бъчварството, за производство на фурнир, стълбове, минни подпори, траверси, паркет и др.
Листата се използват за листников фураж, а жълъдите за фураж на свинете, в медицината, а също и за приготвяне на сурогат за кафе.
Гранитският дъб (обикновен дъб, получил името си от с. Гранит, Старозагорско) е най-старото дърво не само в нашата страна, но и в Европа. Смята се, че възрастта му е 1650 години. Височината му е 23,40 м, а обиколката на гръдна височина - 7,46 м. Дървото е извънредно жизнено, което показва, че ще преживее още дълги години.
 

новини

От 9 май започва прием на заявления за преструктуриране и конверсия на лозя
21.04.17

    Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по...

Изплатени са 17,5 млн. лв. за агроекология и биоземеделие
13.04.17

     Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 17,5 млн. лв. по биологичните мерки 10 и 11....