19.09.19, София
°|° C

Сем. Букови - Fagaceae

Червен (американски) дъб - Quercus rubra L.

Червен (американски) дъб - Quercus rubra L.
Червеният дъб е дърво с височина до 50 м и диаметър над 2 м. Короната е яйцевидна или ишрокоцилиндрична в зависимост от разположението на страничните клони - в първия случай са възходящи, а във втория - хоризонтални. Кората при по-младите дървета е гладка, сиво-кафява, а по-късно се напуква плитко и придобива тъмнокафяв цвят. Младите клонки са червено-кафяви, леко ръбести, отначало окосмени, а по-късно голи. Пъпките са яйцевидни, заострени, окосмени, светлокафяви.
Листата са пересто надялани, с 4 - 6 дяла, които са едро и неравномерно назъбени, завършващи с тънко осилче. Отгоре са тъмнозелени, лъскави, голи, а отдолу - по-светли и окосмени по жилките. През есента добиват оранжево-червен цвят. На дължина стигат до 22 (25) см, широки са до 15 см и са разположени на дълги дръжки - до 5 см.
Мъжките цветове са събрани в дълги, рехави, черве- никавожълти реси, а женските са разположени поединично, рядко по 2 на къса дебела дръжка.
Жълъдът е яйцевиден или закръглен, със заострен връх и почти право отрязана основа, дълъг до 3 см. На цвят е меденокафяв и е поместен в плитка паничковидна червено- кафява купола, покрита с лъскави, плътно прилепнали люспи. Жълъдите узряват на втората година през септември-октомври. За разлика от дъбовете, естествено разпространени у нас, плодовете на червения дъб са с по-дълбок семенен покой и се запазват по-лесно за пролетен посев.
Този вид започва да плодоноси от 20 - 30-годишна възраст. Плодоносенето е почти ежегодно. По-бързорастящ е от нашите дъбове. При благоприятни за него почвени условия годишният прираст след петата година надминава 1 м. Живее до 300 години. Размножава се чрез семена и пънови издънки.
Кореновата му система е дълбока - не страда от ветровали.
Дървесината е кръговопореста, с тясна светлорозова беловина и широко червено-кафяво ядро. Годишните пръстени също са широки. По технически качества малко отстъпва на повечето от нашите видове.
Червеният дъб произхожда от Северна Америка. У нас се култивира като парково дърво почти в цялата страна. В последно време се създават и култури - по състав чисти или смесени.
Подобно на другите дъбове е светлолюбив, но е по-издръжлив на ниски температури през зимата. Изисква дълбоки, свежи и плодородни почви. Върху сухи, варовити, заблатени почви показва лош растеж. Устойчив е на промишлени газове и замърсен въздух.
Стопанското му значение се свежда до приложението на дървесината (както при останалите дъбове)и до използването му в озеленяването заради високия декоративен ефект, които му придават мощната корона, правото стъбло и продължителното през есента оранжево-червено оцветяване на листата.
 

новини

От 9 май започва прием на заявления за преструктуриране и конверсия на лозя
21.04.17

    Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по...

Изплатени са 17,5 млн. лв. за агроекология и биоземеделие
13.04.17

     Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 17,5 млн. лв. по биологичните мерки 10 и 11....