15.11.19, София
°|° C

Сем. Букови - Fagaceae

Бял (космат) дъб - Quercus pubescens Willd.

Бял (космат) дъб - Quercus pubescens Willd.
Белият дъб е листопадно дърво с височина до 10 - 15, рядко 20 м и диаметър до 1 м, но често се среща и като храст. Стъблото му е криво, а короната широко разперена. Кората е сивопепелява и неправилно дълбоко напукана. Младите клонки и пъпките са гъсто окосмени.
Листата варират силно по големина и форма. Най-често са обратнояйцевидни, дълбоко и правилно изрязани, от двете страни с 4 - 7 дяла, които са закръглени, целокрайни или едро назъбени. Основата е слабо сърцевидна или клиновидна. Дълги са 4 - 10 см и широки 2-6 см, а листната дръжка - 1,5 - 2 см, окосмена. Младите листа са окосмени от двете страни, а развитите - само отдолу.
Мъжките цветове са дълги, жълто зелени, увиснали реси, като оста им е покрита с кафяви власинки.Появяват се странично по миналогодишните клонки, а женските цветове са разположени поединично или по 2 - 5 на къса дръжка в пазвите на листата. Цъфти по-късно от предходните видове.
Жълъдите са по-дребни от тези на горуна - дълги са 1,2 - 2,5 см, имат почти цилиндрична форма, на цвят са светло- кафяви. Куполата е висока до 1 см, с прилепнали силно окосмени люспи. Узрява по-късно от другите дъбове - през октомври.
Расте много бавно. Пределната му възраст е 500 години, срещат се и екземпляри на 1000 години. При изсичане се възобновява много бързо, понеже образува в изобилие пънови издънки.
Дървесината му почти не се различава от тази на другите дъбове. По твърдост, якост и трайност ги превъзхожда.
Косматият дъб е разпространен в Южна Европа, Мала Азия и Кавказ, като обикновено се настанява в по-топлите и сухи предпланински склонове. У нас е най-разпространеният дъб след горуна. Образува смесени насаждения с топлолюбиви и сухоустойчиви дървета и храсти, като мъждряна, зимния дъб, цера, келявия габър, смрадликата и др., в по-южните части на страната.
Белият дъб е светлолюбив, топлолюбив, най-сухоустойчив в сравнение с другите дъбове и невзискателен към почвените условия. Той е слабопродуктивен и се среща върху сухи и безплодни скални и полускални почви. Изкачва се до 1000 м н.в.
Поради малките размери и бавния растеж дървесината му се използува главно като горивен материал и за добив на въглища. Подходящ е за полезащитно залесяване, а също и за залесяване на сухи, бедни и каменисти почви.
 

новини

От 9 май започва прием на заявления за преструктуриране и конверсия на лозя
21.04.17

    Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по...

Изплатени са 17,5 млн. лв. за агроекология и биоземеделие
13.04.17

     Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 17,5 млн. лв. по биологичните мерки 10 и 11....